Причините за безсилието. Фрустрация – какво е това в психологията? Модели на фрустрационно поведение

Причините за безсилието. Фрустрация – какво е това в психологията? Модели на фрустрационно поведение

 

В психологията няма еднозначно определение на понятието фрустрация. Някои експерти наричат с този термин състоянието на „срив на надеждата“, с други думи ситуация, при която човек изпитва негативни емоции поради факта, че не може да постигне целта, очакванията му не са изпълнени и нуждата не е удовлетворена. Други считат за състояние, когато вътрешното напрежение и опит не позволяват на човек да постигне това, което иска. Човек в състояние на безсилие изпитва разнообразна гама от отрицателни емоции: тревожност, гняв, апатия, разочарование и т.н. Фрустрацията винаги е травмираща за психиката. Тя възниква, когато желанието да получите нещо е голямо, а препятствията, които възникват, предизвикват голямо разочарование или гняв. Така развитата ситуация извежда човек от състояние на вътрешен баланс и той се стреми да го възстанови по всякакъв начин.

Как безсилието и агресията са свързани помежду си?

Фрустрацията провокира агресия, насочена или към другите, или към себе си. В първия случай това се изразява в грубост, забързаност или просто озлобено поведение. Във втория човек става прекомерно самокритичен, обвинява себе си за всичко, ангажира се в самоунижение. Според теорията на Долара фрустрацията винаги причинява агресия, независимо от каква форма, а агресията винаги е резултат от фрустрация. Въз основа на тази теория можем да кажем, че когато сме изправени пред агресивно поведение, ние сме изправени пред разочароваща личност. Струва си да се отбележи, че човек в състояние на безсилие не винаги показва словесна агресия. Можем да заключим, че не винаги индивид в това състояние ще бъде агресивен, но агресивният човек винаги изпитва неудовлетвореност.

Причини за фрустрацията:

Има много трудности или малки провали в живота, но не всички те водят до неудовлетвореност. Условието възниква, когато човек трябва дълго време да се сблъсква със стреса или когато определена потребност не е удовлетворена дълго време или той сам смята пречките за целта за непреодолими. Като цяло причините за неудовлетвореност се делят на:
биологични (здравословен статус или възраст или физически увреждания пречат на човек да постигне това, което иска)
психологически (по пътя на човека към целта възникват собствените му комплекси, страхове, щипки),
физически (в ситуация, в която няколко основни нужди не са удовлетворени)
осезаеми (липсата на пари или други материални средства предотвратява получаването на това, което искате)
социокултурни (правила и норми, стереотипи, приети в обществото, не позволяват задоволяване на потребност или ситуация на липса на комуникация)

Форми и видове

Според класификацията на Розенцвайг има три форми на безсилие, свързани с проявата на агреси     я:

екстрапунитивна
интропунитивна
императивна

В първия случай човек вижда причината за неуспеха във външни фактори (обстоятелства, хора). Той упорито се стреми към желаното, независимо какво, докато изпитва гняв, раздразнителност. Поведението на човек в това състояние става стереотипно, а не пластично.
В случай на интропунитивна форма на безсилие, напротив, индивидът обвинява себе си в неуспех, изпитвайки безпокойство. Човек започва да се отказва от личните си нужди, става затворен, ограничава дейността си. Тези промени в поведението са придружени от повишена тревожност и прекомерна вина.
Императивната форма на безсилие се проявява във факта, че човек не обвинява никого за провал, той или просто не го забелязва, или счита за неизбежно.

Симптоми и поведение

Дългият престой в състояние на безсилие води до нарушаване на общуването, липса на вяра в себе си и успех в нечии действия, мотивацията изчезва. Човек попада в порочен кръг: силните чувства поради провал или пречка за целта предизвикват пасивно поведение, което допълнително разсейва човек от желаното.
Състояниетo на безсилие води до преоценка на ценности и идеали. В този момент човек може да изпита:

– разочарование, смесено с безпокойство
– oтчаяние и желание да се предприемат действия за промяна на ситуацията, но състоянието на безсилие остава
– раздразнителност
– агресия.

С дълъг престой в това състояние започват да действат защитните механизми на психиката, например отричане, репресия.

Поведението на разочароващ човек може да бъде различно:

Агресивно поведение. Освен това, агресията може да бъде насочена към външни обекти (хора) или към себе си (самообвинения, угризения, прекомерна вина)
Апатично поведение. Пасивно инертно поведение, обща физическа летаргия. Например, вместо да работи, човек гледа през прозореца;
Психологическо бягство от трудностите, опити да ги игнорираме;
Фиксиране. Индивид в състояние на безсилие е обсебен от целта (нуждата). Например опити да се намери местоположението на конкретен човек, да бъде повишен на работа, да влезе в конкретен университет;
Аддитивно поведение. Злоупотреба с алкохол, наркомании, преяждане или глад. Това са саморазрушителни опити да се излезе от състояние на безсилие;
Непоследователно поведение. Действията не са координирани и могат да си противоречат, човек по всякакъв възможен начин се стреми да получи това, което иска.

Продължителното безсилие може да доведе до депресивно състояние.

Как да се диагностицира?

За откриване на състоянието на фрустрация в психотерапията се използва тестът на Розенцвайг за реакции на фрустрация. Това е набор от карти, изобразяващи различни житейски ситуации: обвинителен или с обструктивни обстоятелства. Пациентът се кани да даде отговор на един от героите на рисунката, за да продължи диалога. Той избира отговори от няколко варианта. Въз основа на този избор терапевтът може да оцени състоянието му, да определи степента на конфликт.